По повод интересен казус, на който попаднах в областта на тази материя, но с включен международен елемент, искам в тази статия да се спра и разясня правните възможности и процедури за установяване на произхода на дете и по-специално извършването на припознаване като доброволен едностранен и извънсъдебен способ за установяване на произход. Необходимостта от тази статия се наложи поради няколко запитвания от клиенти и зачестилите случаи на припознаване на деца, родени от родители без сключен граждански брак. 
Припознаването е доброволен и извънсъдебен способ за установяване на прозход. Произходът това е билиологичната връзка на детето с лицето, което го е родило – неговата майка, и респективно с мъжа, от когото то е заченато – неговия баща или така нареченото майчинство и бащинство. 
Установяването на произход е от особено важно практическо значение, тъй като е свързано с редица правни последици , изразяващи се в няколко насоки: определяне правния статус на личността, изготвянето на акт за раждане, определяне на имената на лицето – бащино и фамилно, възникването на родителски права и задължения, както и по отношение на наследяването, сключването на граждански брак и др.
Припознаване може да извърши всяко дееспособно лице, съгласно чл. 64 от СК. Особени случаи на припознаване са припознаването на неродени, но заченати деца, както и припознаването на починали деца, когато са оставили низходящи. Припознаване може да извърши и непълнолетно лице, навършило 16г. 
Припознаването е едностранно волеизявление/правен акт на едно лице, с което то заявява, че определено лице произхожда от него. Припознаване може да се извърши, дори и детето да не произхожда от лицето, извършващо припознаването. 
Припознаването е формален акт. За извършването му е необходимо да се спази съответната форма и ред. Съществуват три начина за припознаване, като изборът е предоставен изцяло на припознаващия: 1. Лично с писмено заявлние на лицето пред длъжностното лице по гражданското състояние; 2. С декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние; 3. Подаване на заявлението до лечебното заведение, в което се е родило детето, чрез управителя на лечебното заведение.
Припознаването може да се извърши преди или след съставянето на акта за раждане. В първия случай, когато припознаването е извършено преди съставянето, в акта за раждане на детето се вписва припознаващия като родител на детето, след заявление по реда на чл 65, ал. 1 от СК, от страна на другия родител, че не оспорва така извършеното припознаване.
Когато припознаването се осъществи след съставянето на акта за раждане, то следва да се извърши промяна в акта за раждане. Преди вписването, обаче, длъжностното лице по гражданското състояние в 7-дневен срок от извършването му следва да го съобщи на другия родител, който е вписан в акта за раждане; на детето, ако е навършило 14 години; както и на Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето. 
След узнаването родителят или навършилото 14 години дете, могат да оспорят припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в 3-месечен срок от съобщаването. 
Ако в този срок не се оспори припознаването, то се вписва в акта за раждане. 
Ако при припознаването детето е било малолетно /под 14г./, то може да оспори припознаването по съдебен ред до 1г. от навършване на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако узнаването е станало по-късно. Ако искът бъде уважен припознаването се заличава от акта за раждане. 
Активно процесуално легитимирани да оспорят припознаването по съдебен ред с иск са и Дирекция „Социално подпомагане” и прокурора.
Когато припознаването се оспори, припознаващият може в 3-месечен срок от получаване насъобщението да предяви иск за установяване на произход.
Припознаването е неотменим акт, веднъж направен по съотвения ред и форма пред длъжностното състояние след неговото вписване, то не може да се оттегли от припознаващия. 
И не на последно място, трябва да се знае, че припознаване може да се извърши само по отношение на дете с неустановен произход от единия родител. Ако детето е с установен произход, то припознаване не може да се извърши преди да се обори наличният произход по законовия ред /например оспорване на презумпция за бащинство по съдебен ред/. Същото важи и за иска за установяването на произход.

Установяването на произход от майката и установяването на произход от бащата чрез иск ще разгледам в следваща статия. Като ще обърна внимание и на частния случай на припознаването на дете с чуждестранен произход в България от родител с български произход.

 

 Автор: адвокат Жанета Пондалова