Ролята на бащата в живота на детето/децата, значимостта на мъжката фигура за правилното им физическо и психическо развитие

Често срещано и погрешно обществено схващане е, че предимство в делата за родителски права има майката, а бащата е с доста по-незначителни шансове да спечели такъв вид дело. Но това явление претърпя значителни видоизменения през последните две десетилетия, и всичко това се дължаи до голяма степен на настъпилите промени в ролите на мъжа и жената, както в обществото, така и в семейството. Клиентите – мъже, които се обръщат към мен за помощ, считат, че шансовете им да спечелят родителските права са занижени с оглед пола им. Тук следва обаче да споделя становището, че при вземане на решение относно възлагане на родителските права, съдът взема предвид множество фактори, а именно: възрастта на детето/децата, техния пол, финансовите възможности на всеки един от родителите, условията, при които ще се отглеждат децата, трети лица, които ще помагат при отглеждането, родителския капацитет на всеки един от родителите и множествено други фактори.

          Бащата има важна роля за успешното израстване и развитие на детето. Години наред изследователите са насочвали усилията си към ролята на майката в семейството, но през последните 20 години тенденцията е насочена към приемането на грижовния баща, който е все по-силно ангажиран с отглеждането на децата. Майката може да научи детето си да отдава любов, а бащата - да получава любов. Според психологичните тълкувания на отношението баща-деца вече не е актуално да се  мисли за бащата, като за човек, който наблюдава и дава указания, а за детето – като за eдинствен участник във взаимоотношението, даващ свидетелства за реакциите от общуването.

Изследванията показват, че бащите които са били много активни в заниманията с децата си в предучилищна възраст, са им помогнали за развитието на вербалните умения, логическото мислене, чувството за контрол върху съдбата си. Една от най- важните задачи на бащата е въвеждане на дисциплина. Бащата е човекът, който трябва да постави граници и стриктност в изпълнението на правилата. Той казва на децата си какво очаква от тях, но го прави с обяснение, вместо със сила. Бащата трябва да е авторитетната фигура, която поставя границите в семейството. Търпение, отговорност, достойнство, целеустременост – това са все качества, присъщи за мъжа. И тях детето би трябвало да усвои от баща си. Връзката на детето с мъжа се установява между третата и седмата година. Поведението на мъжа и отношението му към своя син/дъщеря ще изгради вярата в собствената личност, или ще постави основата на една разклатена вяра в себе си, ще изгради самооценката /ниска или висока/, и не на последно място – ще изгради модел за подражание, към която детето /съзнателно или несъзнателно/ ще се придържа през целия си живот. Бащата е първият мъж, когото момичето среща /ако детето е от женски пол/, затова и впоследствие ще търси неговия образ у всеки следващ. Бащата е първата мъжка фигура в живота на момчето /ако детето е от мъжки пол/, и то ще се старае до голяма степен да усвои достойнствата му, да се придържа към поведението му и занапред. Или ще се опитва да запълни празнотата, която той е оставил  у нея/него. Безспорно физическата липса на бащата ще окаже своето влияние върху детето. Но не по-малко негативен ефект би имало отрицателното отношение на майката към бащата на детето й, независимо дали той е част от семейството или не. Понякога се случва така, че майката несъзнателно проектира разочарованието и гнева си върху детето и при тези обстоятелства то се чувства отхвърлено, без да осъзнава ясната причина за това.

          Отглеждането на деца е голяма отговорност. Тя трябва да бъде поделена между всеки от родителите и независимо дали те живеят заедно или отделени, на детето би трябвало да му се показва, че е ценено, може да разчита на подкрепата и на двамата, колко е значимо в техния живот, но при разумно поставяне на граници, за да усвои докъде е допустимо и да се приучи към ограниченията, за да изгради самоконтрол и да формира нравствени чувства.

          От значение за правилното развитие на детето е и стила на възпитание, който прилага всеки един от родителите. В едно от делата ми, псилозите по поставената експертиза, установиха, че стила на възпитание на бащата /авторитетен/ е по-подходящ за правилното израстване и развитие на детето, отколкото либералния стил на възпитание у майката, което до голяма степен наклони везните при вземане на решението от съда за възлагане на родителските права на бащата.

Психолозите очертават 4 разновидности на родителския стил на възпитание:

-         авторитетен –топъл, откликващ, внимателен, чувствителен. Отправят се разумни изисквания за зрялост и се обясняват достатъчно ясно и разбираемо за детето, на детето се позволява да взема решения в съответствие с готовността му, насърчава се да изразява мислите и желанията си.

-         авторитарен –студен, отхвърлящ, унизителен, с много изисквания, прилагане на сила и наказания, родителят взема решения вместо детето, не се изслушва и съобразява неговата гледна точка.

-         угаждащ – топъл, но прекалено угаждащ, почти не се отправят никакви изисквания, на детето се позволява само да взема решения, преди да е готово за това.

-         неангажиращ – емоционално откъснат и дистанциран, почти не се отправят никакви изисквания, безразличие съм вземането на решенията и гледната точка на детето.

          Приема се, че авторитетният стил на възпитание е най-успешният подход към възпитанието на детето. Той включва силно приемане и ангажираност, техники за адаптивен контрол и даване на подходяща автономия. Авторитетните родители са топли, внимателни и чувствителни, установяват приятни, емоционално-удовлетворяващи взаимоотношения с детето, които го привличат в тясна връзка. Същевременно те установяват непоколебим, разумен контрол, когато е нобходимо. В общуването си с детето те обясняват своите действия и поощряват децата сами да изразяват своето мнение. Настояват за зряло поведение и дават причини за очакванията си. Родителите държат устойчиво цялата власт в семейството, като проявяват своята загриженост към децата чрез обясняване на необходимостта от един или друг начин на поведение. Последиците от този тип родителско ръководство е оптимистичното настроение у детето, самоконтролът, упорството, сътрудничеството, високата самооценка, социалната и нравствена зрялост. Децата се отличават със социална компетентност и отговорност, участват във вземането на всички решения в семейството, изслушват и обсъждат мнението на родителите. Децата разбират, че има други нагласи и други начини на възприемане на действителността. По този начин се изгражда личната отговорност и самостоятелност на децата и те постепенно се подготвят за самостоятелен живот. Имат самочувствието и готовността да посрещна предизвикателствата в живота.

          При авторитетния стил на възпитание се определят ясни правила, изгражда се дисциплина у детето, детето изгражда собствени граници на допустимото, което чрез правилните напътствия от страна на родителя, разумен контрол и родителска власт може да формира у детето като порасне чувства за контрол върху съдбата му, за собствената му ценност. Детето получило любов и разбиране ги отдава на другите без да изпитва страх, че може да бъде отхвърлено.

          Тук могат да се кажат още много неща, както от правен аспект, така и от психологическа гледна точка, но мисля, че очертах най-важните моменти и да подчертая най вече равнопоставеността на двамата родители при делата за родителски права.

          Настоящата статия е насочена не само към бащата, като важна фигура в живота на детето, с цел да заличи досега възприемания „мит” за предимството на жената по тези дела. Моят съвет към всеки родител е да участва активно в живота на детето си, без значение от какъв пол е, както и без значение от обстоятелството, кой от двамата участници в спорното производство ще спечели/е спечелил възникналия по повод на родителските права процесуален спор. Искам и да обърна специално внимание на всеки родител, който упражнява родителските права, да не ограничава правата на другия родител за пълноценно общуване с детето му, тъй като това е изключително важно за правилното физическо и психическо израстване на детето като личност, изграждането у него на морални принципи в живота, придобиване на чувство за достойнство, самочувствие, чувство на обич и привързаност, възможност за изразяването на чувства, вписването му в обществото, както и определяне на бъдещите му социални или лични взаимоотношения.

автор: адвокат Жанета Пондалова

Статията е изготвена въз основа на практиката ми по дела за родителски права, както и експертни мнения на психолози по мои дела.